Това, което веднага обикнах в тази история, е скритата ѝ дълбочина. Тя изисква търпение, за да стигнеш до края – и готовност да останеш с нея и след това.
Това качество живее в самия филм – и той иска същото от зрителя: без гонене на допамин, без половин внимание.
ОСТА НА ЖИВОТА кани към медитативно състояние на ума – нещо, което днес силно ни липсва, докато мигновеното удовлетворение преправя живота ни и свежда света до проекция на непосредствените ни искания.
И макар това само по себе си да е достатъчна причина да гледаш филма, истинският му дар е отвъд – за всеки, който е готов да диша бавно с него.












