Иракли
Дива пясъчна ивица между Обзор и нос Емине, там където Стара планина слиза до водата. Защитена местност: три километра бряг, разделен от устието на река Вая, без хотели по него.
Иракли
Богинята майка
Пещера Лепеница
Каньонът на водопадите
Каньонът на водопадите II
Кормисош
Дяволската пътека
Очите на Бога
Карлуково – малката пещера
Белоградчишки скали
Златна Панега
Кападокия – Зелве
Кападокия – Ачък Сарай
Кападокия – Соанлъ
Кападокия – Мазъ
Долините на Кападокия
Караджов камък
Татул
Божият мост
Утробата
Дива пясъчна ивица между Обзор и нос Емине, там където Стара планина слиза до водата. Защитена местност: три километра бряг, разделен от устието на река Вая, без хотели по него.
От режисьора
Фигурата на Богинята майка – малко хора знаят за това място, закътано в магичния пейзаж на Белоградчишките скали. До него се стига по една ронлива и тясна пътека, надвиснала над пътя за градчето…
От режисьора
„Навигацията ни поведе по път, който в края се спускаше почти вертикално и изглеждаше почти самоубийствено да стигнем до мястото по него, камо ли да мислим, че е възможно да пренесем по него кино техника. Е, стигнахме. Влязохме вътре и притихнахме…
Екопътека в резервата Сосковчето, на 2-3 километра от Смолян: близо 10 км покрай реката и 46 водопада. Най-високият, Орфей, е 68 метра – едно от най-високите падания в Родопите.
От режисьора
„С Виктор и Свами Тиртха вървяхме през Каньона на водопадите – каскада от водопади до живописна планинска пътека край Смолян. Без ясна цел и по-скоро като фон на разговора ни за филма и пластовете в него. Така стигнахме до най-високия и впечатляващия от тях – Орфеевия водопад…
От режисьора
„Точното място за молитвата при изгрев дълго време ни убягваше. Но малко преди снимките на филма направих кратко пътуване с баща ми и с големия ми син – просто имах нужда да извървя свой личен път по оста на живота с тях. И там, в една случайна отбивка и по един случаен черен път, стигнахме до мястото…
От режисьора
„Дяволската пътека – името ѝ не лъже. Но тук историята е по-скоро весела и забавна. Нашият приятел Стрезо (в ролята на Томар) е човек, който не просто обича планината. Извън амплоато си на актьор той работи в доброволчески отряд към планинските спасителни служби в Северна Македония…
Карстова пещера край Карлуково: най-дългият пещерен тунел у нас – 262 метра, с вход, висок около 45 м. През два почти еднакви отвора в тавана пада светлина; заради тях я наричат „Очите на Бога“. Природна забележителност от 1962 г.
Малка пещера точно зад Проходна. Карлуковският карст е най-големият в Европа – около 400 пещери от двете страни на река Искър, като само в землището на Карлуково са над 250.
От режисьора
„Веднага се влюбихме в пейзажа, който със своята приказност ни даде знак, че това място е част от пътя.“ – споделя режисьорът на „Оста на живота“ Атанас Христосков.
Река Златна Панега извира от карстовия извор Глава Панега и след 50 км на север се влива в река Искър край Червен бряг. Водата ѝ е млечнозелена от разтворения варовик и не замръзва през зимата. Преди Луковит реката прорязва пролом – днес крайречен ландшафтен парк, който заедно с Карлуковския карст образува геопарка „Искър-Панега“. До 1937 г.
Зелве, Кападокия: три долини, издълбани в туфа, в които се е живяло от ранните християни до 1952 г., когато скалата станала опасна и хората се преселили на няколко километра оттам. Не манастир, а село – къщи, църкви, джамия, хамбари, лозе.
Ачък сарай („Откритият дворец“) край Гюлшехир, в северния край на Кападокия. Комплекс от зали и фасади, изсечени в туфа през X-XI век: слепи аркади, колони и порти, издълбани направо в скалата.
Долина в югоизточния край на Кападокия, някогашният Соандос. От IX до XIII век тук живеят византийски монаси и издълбават в туфа около сто църкви, жилища и гълъбарници; повечето днес са затрупани или служат за обори.
Подземен град под село Мазъ в Кападокия, издълбан във вулканична туфа през римско и византийско време. Осем нива, четири входа и кръгли каменни врати, които се търкалят по улей, за да затворят коридора. Открит е случайно през 1995 г. от овчар.
От режисьора
„Филмът ясно искаше от нас усещане за безвремие. Дори и в пейзажите, в които трябваше да видим по-осезаемо човешко присъствие. Но някак си не откривахме това място в България. Тогава Мартин ни показа няколко снимки и зарът беше хвърлен – пътуване до Кападокия…
От режисьора
„Начинът да се стигне до това място е с вървене около час по черен път от Кръстова гора. А първият път, когато поехме натам, се случи дъждовно време. От двете страни на пътя, по който вървяхме, гърмеше и трещеше. Виждаше се пелената на стотина метра и от двете страни. Но ние стигнахме до мястото… сухи.“ – споделя режисьорът на „Оста на живота“ Атанас Христосков.
От режисьора
„Тръгнахме към мястото с Виктор и Свами Тиртха. Сипеше се проливен дъжд, буквално на метър пред нас не се виждаше нищо. Стигнахме и пак същото. Дъжд. Гръмотевици. Чух Свами как казва от задната седалка: „Ами, да изчакаме мъничко“. След това започна да си шепне нещо, което почти се смесваше със звука на ронещите се от небето капки…
Естествен скален мост край село Лиляче, на 15 км северно от Враца – останка от пещера, която Лилячка река е издълбала близо до повърхността. Тунелът е дълъг около 100 метра, висок 20 м и широк 25 м. Природна забележителност от 1964 г.
От режисьора
„Отново място, което изискваше доста усилие, за да имаме във филма един единствен кадър – човекът, застанал на прага на утробата, сякаш между земното и безбрежното. Гол, беззащитен, чист, сам. Този кадър носи в най-чист вид символиката на цялото.“ – споделя режисьорът на „Оста на живота“ Атанас Христосков.